Светът си върви "Докато простосмъртните спят" – Кърт Вонегът
Ревюта / 16 май, 2013

Името на Кърт Вонегът (произнасяния колкото щете) е ужасно познато на четящата публика и не знам дали е останало нещо, което да не е казано за него и творчеството му. Вонегът е класика и това е неоспоримо. И все пак в този сборник разкази не мога да кажа, че ме докосна или пък грабна, въпреки че всеки от 16-те разказа има своето странно очарование. Неуморимият Вонегът ни среща с робот, гангстер, счетоводители шегаджии, сърдити старчета, че даже и с недоучил поп. Героите на Вонегът са несъвършени човешки същества, затънали в илюзиите си за реалността, в която живеят. Или по-скоро битуват и оцеляват. Всички те са обикновени хора със своите недостатъци, копнежи, болки и стремежи. Ситуациите, в които ги поставя са откровено смешни на моменти и умиляващи в други. За сборника просто няма какво друго да се каже, всеки разказ е една пълнокръвна история – и това е доказателството за класата на Вонегът. Препоръчвам четенето на разказите по-скоро един по един с почивки между другото пред изгълтването на книгата наведнъж. Поотделно всеки има своето очарование, сдъвкани на веднъж биха могли да ви се сторят разочароващи. Или пък ще чуете как Вонегът ви се присмива през годините. И да, не обръщайте внимание…