Невидимият блясък на "Невидимите кризи" – Георги Господинов
ревюта / 13 май, 2013

Единственият проблем на „Невидимите кризи“ в същност е, че имаха нещастието да попаднат за четене след разказната красота, наречена „По-тихо от мрак“. И това не им даде добър старт. А тръгнеш ли с лошо, почти сигурно е, и че ще приключиш зле. През първите близо 70 страници се борих със себе си, за да продължавам да чета. След това тръгна почти по-гладко. Така разказ по разказ, есе по есе, в прехвърляния на няколко автобуса и в обмисляне дали само аз не разбирам книгата, взех че я дочетох. Най-сетне. Книгата съвсем не е лоша. Някои от есетата ме докоснаха така, както голяма част от останалите не можаха. Просто не я намирам за толкова добра, за колкото я намират всички. Чисто писателски Георги Господинов е превъзходен. Той Пише. Някои изречения, че и цели пасажи наистина те карат да спреш и да се замислиш. Страшно ценно е, че книга е способна да го направи. Сама по себе си „Невидимите кризи“ попадна в несъществуваща до този момент за мен читателска категория – нехаресани препрочетени книги. Препрочетох я с цел обективизиране на оценката си. И я затвърдих. С тази книга се разминахме. И толкова. Но в крайна сметка писането е и това – съхраняване на провали….