Човешката душа, място по-тъмно от космос и "По-тихо от мрак" – Христо Кърджилов
Ревюта / 11 май, 2013

Ако сте виждали пейзажни платна на Христо Кърджилов спокойно можете да предположите какво да очаквате от сборника му разкази. Картините му имат очарователна в тъмнината си прелест, попиваща в зрителя. Изрисувани са с опитна ръка и оставят страшното ненарисувано, необяснено, но достатъчно добре загатнато, за да се усещат демоните, криещи се зад ръба на рамката. Именно това може да се намери и в разказите му. Христо Кърджилов не съди героите си, не обяснява колко са добри, лоши, покварени или развратени. Той просто ви вкарва в света им с опитния замах на майстор, който оставя кармата да си свърши работата. Героите на Кърджилов са хора като мен и вас – истински. С милите си усмивки за добро утро и със задните си мисли как да се уредят по-добре. С неизменните си опити да се почувстват важни и нужни, макар и на чужд гръб. С желанието си да бъдат единствени и незаменими. Някои може би ще кажат, че е прекалено жесток към някои от героите си, но това не е вярно. Той просто им дава това, което биха получили и в живота извън разказа Не Кърджилов е жесток, а животът. А любовта е изменчива и несигурна. Историите са толкова възможни, че е…