Да се потопиш в живота "Бавно" – Милан Кундера
ревюта / 30 април, 2013

„Бавно“ е странна малка книжка. Цялата изглежда като дисекция на разказа „Без бъдеще“ – разказ написан през XVIII-ти век от благородник, целящ да осмее лицемерието на своето време. Също като в този разказ Милан Кундера заплита в „Бавно“ суета, лъжи, любов, похот, слава и произтичащите от тях последствия. Разказите сякаш преливат един в друг – от измамата в измамения, от измамения към влюбения и от влюбения към глупостта на илюзиите, които сме способни да създадем в главата си. Включително да се вкопчим в славата като самоцел на съществуването ни. *** Днес само напълно неосъзнатите умове могат да се съгласят доброволно да теглят хомота на известността. *** Така прочутите хора са станали обществена институция като санитарните инсталации, като обществените осигуровки, като застраховките, като заведенията за душевноболни. Но те са полезни само, ако останат наистина недостъпни. *** Милан Кундера вижда в човешката същност неща, които не са достъпни за всекиго. Той разбира гордата меланхолия на чешкия учен и гордостта му от еднознаковото изписване на буквата č. Той усеща гнета и завистта на Венсан към политика-танцьор Берк. Той разплита същността на танцьорите в политиката – жадни за слава и одобрение. Той знае болката на несподелената любов на Имакулата. „Бавно“ е малка странна книжка.

Забавен, увличащ, умиляващ "Нов патрул" – Сергей Лукяненко
ревюта / 30 април, 2013

Всичко това е „Нов патрул“ на Лукяненко. По мои спомени, когато стартира писането й Лукяненко се допитваше до читателите си на своя сайт и те буквално станаха участници в написването й. Вероятно това е и причината книгата да е изчистена от фактологически грешки, които Лукяненко допуска по една-две на книга. Този път Лукяненко заплита историята си около 10-годишно момче пророк, което е напът да произнесе първото си и най-голямо пророчество. А лошото на пророчествата е, че имат навика да се случват. И именно от това се бои Сумракът. Естествено, обаче, нашият герой Антон Городецки отново се появява там където не трябва и се заема със спасяването на света такъв, какъвто го познават различните. Не съм сигурна доколко Антон Городецки е помъдрял, но със сигурност е посуровял. Станал е по-суров, по-трезво мислещ, дори може би малко е потъмнял – по лъскавата му броня на светъл започва да се усеща патината на опита, който ти казва кога да се биеш и кога да бягаш. Дошъл е моментът, в който Городецки да предаде наивността си и да обучи следващото поколение Светли, че понякога бялото не е точно бяло и черното не е точно черно. Че добро и лошо са относителни понятия и вида…