Мистерията започва разплитането си – "1Q84" книга втора – Харуки Мураками
Ревюта / 28 април, 2013

Звучи обещаващо, нали? Е да, ама не. Колкото повече задълбавам в трилогията на Мураками, толкова повече искам да я дочета и да започна някое по-търпимо четиво. Трилогията има своите плюсове като умело изградени герои и стил на писане(както вече споменах), но цялото това безсмислено протакане и удължаване карат читателския ми интерес да агонизира. Мураками удължава книгата с болезнено протакане под формата на философски отвличания, карайки читателя да прескача пасажи без да губи информация. Държи да опише в абзаци неща, които биха станали ясни с няколко изречения. И в това няма лошо, ако не правеше книгата излишно дълга. Втората книга от поредицата успя да задържи вниманието ми в първите петдесетина страници(все пак планирането на убийство си е увличащо), в следващите сто рязко започна да ме губи и ме спечели отново едва в края на втората си третина. За съжаление, горе-долу и толкова е живата част от книгата. Останалото са описания, предупреждения, недомлъвки, заплахи и размисли. С голямо неудоволствие приравнявам която и да е книга с нещо, което може да се купи на килограм, но поне една трета от книгата е баластра. Лоша или добра, все пак грабва вниманието. Книгата в едно изречение – сляпата и по начало безнадеждна любов на Аомаме…