Разочароващо "Тихото слънце" – Петър Денчев
Ревюта / 25 април, 2013

Правилно прочетохте. Дори аз мога да бъда искрено недоволна от книга. И ако трябва с една дума да опиша книгата, то тя би била именно разочароваща. Знам, че се повторих, но колкото и да ми е тъжно да призная, книгата е не просто слаба, а осакатена. Вбесявам се когато усещам зародиш в някоя книга, а той така и не успява да покълне и да избуи под формата на пълноценна история. Книгата е способна да се превърне в нещо далеч по-добро, но просто не е надскочила себе си. Идеята за общество, чиито звуци са отнети и чийто глас е заглушен е завладяваща за антиутопия, макар да не съм способна да повярвам, че хората сме толкова слаби, за да поддадем толкова лесно. Обществото, обезличено до степен номериране на индивидите и влязло в коловоз на еднообразие и сивота е също добре развито. Наследствеността на символа на промяната в лицето на баща и син натрупват още тягостност в тоталитарността на режима. И горе-долу с това книгата се изчерпва. Факт е, че наличието на един единствен глас зад кадър, разказващ ни историята на главния герой е достатъчно, за да накара читателя да почувства напрежението носещо се из света на принудително създадена тишина, но за съжаление книгата просто…