Пленителна и красива като смъртта, която носи – "Самира" на Боримир Дончев-Борей
Ревюта / 17 април, 2013

Тръгнало е на поредици и това е. Ето, че идва ред на библиотека „Гравитация“ – поредицата за съвременна българска литература на издателство „Изток-Запад“ и първата книга от нея – „Самира“. Дадох си време да прочета „Самира“ без да бързам и бавно и внимателно навлизах в света, в който Самира трябва да се ориентира мигновено и безгрешно. Преминах с нея през ада на тормоз и издевателства, целящи да прекършат всяка илюзия и да убият дори последните частици човещина в нея, правейки я безмилостен убиец. Защото Самира е еничарка – тя е главатарката на таен елитен корпус, създаден да разбива чуждите армии отвътре – било то с помощта на красота и омайничество или с окървавен нож в ръка. Самира е комплексен герой, комуто не е чуждо нищо човешко. И тя се движи напред бутана от желанието си за себедоказване, свобода, власт и не на последно място – любов. Не е наивна, за да мисли, че всичко зависи от нея, но не е и слаба, за да позволи на стоящите над нея да я използват като пионка. Преплитането на разказа за настоящето на героинята с тeзи за миналото й създават в читателя едно реално усещане за личността пред тях и причините да бъде…