Кръв капе от думите на Мирослав Пенков в сборника "На изток от Запада"
Ревюта / 11 април, 2013

Честно да си призная, трудно зачетох сборника, подхващах го на два три пъти, но стила на писане ме отблъскваше. Хайтовският стил не е сред любимите ми и трябваше книгата да поотлежи преди да й дойде времето. Но захванах ли я, трудно се отделих от нея. В сборника си Мирослав Пенков се хваща за ключови факти, израснали до национални трагедии от родната ни история – отделянето на западните покрайнини, кръвния данък, преименуването на българските мохамедани, сриването на комунизма и последвалия го преход… Захваща ги и не ги пуска, докато не закапе българщина от сърцето на читателя. Докато не запарят сълзи от минало, което е записано нейде из гените ни. С кървави букви е писана историята ни, с такива трябва да бъде и описана. И Мирослав Пенков несъмнено се справя отлично. Загадка остава само доколко оценяващите разказа „На изток от Запада“ са разбрали болката на Носа, дали са почувствали отчаянието на зографа и дали знаят какво е племенното ти минало да те дърпа като воденичен камък за врата. Факт е, че са оценили разказа адекватно, дори и да са се осланяли само на писателските качества на автора и сборникът разкази ще бъде отпечатан в 11 държави. И макар трудно да се оценява…