Да опознаеш себе си, умирайки в Индия – "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс
ревюта / 6 април, 2013

Книгата е далеч повече от автобиографията на един престъпник – тя е прелюдията към бъдещето, в което ще пазите едно кътче в себе си за любовта си към Индия, дори и никога да не я посетите. Грегъри Дейвид Робъртс разказва с много усет за един свят, който е толкова далечен от бита на средностатистическия жител на „цивилизования свят“, че чак звучи вълшебно нереален. Неслучайно наричат „Шантарам“ съвременните „1001 нощи“ – историята се просмуква директно във вените на читателя през мъгла от индийско опиянение и колорит, подправени с щипка любов. „Шантарам“ се забива в сърцето и започва да къса от него всичко излишно, правейки ви част от себе си, карайки ви да заживеете, дишате, кървите, обичате с героите й. Да мразите и умирате с тях. В книгата се преплитат неусетно магията на Индия, подправена с пикантността на гангстерския свят и купища малки истории, съдържащи в себе си фактология, политика и история. Тя отваря един нов свят за взаимовръзки между отделните събития по онова време. Истината е, че дори не подозираме какви съкровища се крият в чуждите истории, докато не спрем да ги изслушаме. Защото Индия е нещо далеч по-голямо от Тажд Махал и  бедността – Индия е толкова изтъкана от красота,…