Епично фентъзи в макро размер, "Килимените хора" на Тери Пратчет
Ревюта / 2 април, 2013

Не бързайте да грабвате томахавките, оксиморонът е верен. Пратчет е написал тази малка книжка на 17 години, после е претърпяла редакция от неговото по-зряло аз и е излязла на пазара. Книгата има големите си плюсове, но губи страшно заради малкия си размер. Реално погледнато историята си има всичко, от което се нуждае едно епично фентъзи – герой, надарен със специални усещания; един куп раси, сред които джуджета и такива със специфичен усет за времето; лоша раса, осланяща се на идеята, че слугува на по-висша сила с неясен произход; пророчица, облечена в бяло; че даже и бледо подобие на дракони. Има си всичко, па макар и в макро вариант. Първоначално подходих с думата „мини“, но няма как нещата да са мини, когато монета от едно британско пени е с приблизителният размер на планината Витоша, а захарен кристал минава за друетажна сграда. Килимът е един огромен свят, в който живеят думийци и мунрунги (така да се каже обикновените хора), дефтмени (джуджетата), моули (лошите), вортгорни (изолирани на билото на монетата) и уайти (сливащи минало и бъдеще в настояще). И когато мунрунгите тръгват към столичния град Уеър за преброяването на хората, случващо се веднъж на 10 години се оказва, че мирът не е чак…