Да се потопиш в живота "Бавно" – Милан Кундера
Ревюта / 30 април, 2013

„Бавно“ е странна малка книжка. Цялата изглежда като дисекция на разказа „Без бъдеще“ – разказ написан през XVIII-ти век от благородник, целящ да осмее лицемерието на своето време. Също като в този разказ Милан Кундера заплита в „Бавно“ суета, лъжи, любов, похот, слава и произтичащите от тях последствия. Разказите сякаш преливат един в друг – от измамата в измамения, от измамения към влюбения и от влюбения към глупостта на илюзиите, които сме способни да създадем в главата си. Включително да се вкопчим в славата като самоцел на съществуването ни. *** Днес само напълно неосъзнатите умове могат да се съгласят доброволно да теглят хомота на известността. *** Така прочутите хора са станали обществена институция като санитарните инсталации, като обществените осигуровки, като застраховките, като заведенията за душевноболни. Но те са полезни само, ако останат наистина недостъпни. *** Милан Кундера вижда в човешката същност неща, които не са достъпни за всекиго. Той разбира гордата меланхолия на чешкия учен и гордостта му от еднознаковото изписване на буквата č. Той усеща гнета и завистта на Венсан към политика-танцьор Берк. Той разплита същността на танцьорите в политиката – жадни за слава и одобрение. Той знае болката на несподелената любов на Имакулата. „Бавно“ е малка странна книжка.

Забавен, увличащ, умиляващ "Нов патрул" – Сергей Лукяненко
Ревюта / 30 април, 2013

Всичко това е „Нов патрул“ на Лукяненко. По мои спомени, когато стартира писането й Лукяненко се допитваше до читателите си на своя сайт и те буквално станаха участници в написването й. Вероятно това е и причината книгата да е изчистена от фактологически грешки, които Лукяненко допуска по една-две на книга. Този път Лукяненко заплита историята си около 10-годишно момче пророк, което е напът да произнесе първото си и най-голямо пророчество. А лошото на пророчествата е, че имат навика да се случват. И именно от това се бои Сумракът. Естествено, обаче, нашият герой Антон Городецки отново се появява там където не трябва и се заема със спасяването на света такъв, какъвто го познават различните. Не съм сигурна доколко Антон Городецки е помъдрял, но със сигурност е посуровял. Станал е по-суров, по-трезво мислещ, дори може би малко е потъмнял – по лъскавата му броня на светъл започва да се усеща патината на опита, който ти казва кога да се биеш и кога да бягаш. Дошъл е моментът, в който Городецки да предаде наивността си и да обучи следващото поколение Светли, че понякога бялото не е точно бяло и черното не е точно черно. Че добро и лошо са относителни понятия и вида…

Нетипичната "Z-та световна война" и типичните последствия – Макс Брукс
Ревюта / 29 април, 2013

Зомбитата далеч не са сред любимите ми теми и подходих към книгата с известен скептицизъм. За щастие, той не се оправда и мнението ми се промени бързо след разгръщане на първите страници. Книгата увлича с динамична разказна форма, граничеща на моменти с кинематографичност. Въпреки това обаче на моменти цялото това прескачане от очевидец на очевидец разказва играта на вниманието на четящия. Разбирам защо Макс Брукс е написал книгата си в тази форма – това е единственият начин да покажат всички гледни точки(изключая тази на зомбитата) и да се дадат примери за всички изстъпления, продиктувани от войната. В книгата ще се нагледате на разнороден калибър човешки реакции – страх и паника, готовност да се бориш за живота си, коравосърдечност, мекушавост, лицемерие, дискриминация… Има всичко, което е било там и в предвоенните години, но именно войната е показала истинските лица на всички хора. Всеки от разказващите има своите лични вяра, чувства, борби, нужди и търсения. Всеки е преживял войната като войник, като командващ и вземащ решения за хиляди животи или просто като обикновен оцеляващ с бремето на своите мъртъвци. За разлика обаче от Лидквист с неговата „Когато мъртвите се пробудят“, „Z-та световна война“ е не толкова лична книга за взаимоотношенията между хората, колкото…

Мистерията започва разплитането си – "1Q84" книга втора – Харуки Мураками
Ревюта / 28 април, 2013

Звучи обещаващо, нали? Е да, ама не. Колкото повече задълбавам в трилогията на Мураками, толкова повече искам да я дочета и да започна някое по-търпимо четиво. Трилогията има своите плюсове като умело изградени герои и стил на писане(както вече споменах), но цялото това безсмислено протакане и удължаване карат читателския ми интерес да агонизира. Мураками удължава книгата с болезнено протакане под формата на философски отвличания, карайки читателя да прескача пасажи без да губи информация. Държи да опише в абзаци неща, които биха станали ясни с няколко изречения. И в това няма лошо, ако не правеше книгата излишно дълга. Втората книга от поредицата успя да задържи вниманието ми в първите петдесетина страници(все пак планирането на убийство си е увличащо), в следващите сто рязко започна да ме губи и ме спечели отново едва в края на втората си третина. За съжаление, горе-долу и толкова е живата част от книгата. Останалото са описания, предупреждения, недомлъвки, заплахи и размисли. С голямо неудоволствие приравнявам която и да е книга с нещо, което може да се купи на килограм, но поне една трета от книгата е баластра. Лоша или добра, все пак грабва вниманието. Книгата в едно изречение – сляпата и по начало безнадеждна любов на Аомаме…

"1Q84" книга първа – Харуки Мураками
Ревюта / 26 април, 2013

Като цяло, не съм фен на Мураками заради недостатъчната му фантастичност и навика му да пише с недомлъвки и да оставя недоизказани части от историите си. Движи по границата между проза и фантастика, а за мен това, че нещата не са нито черни, нито бели, сякаш не е достатъчно. Стилът му на писане обаче е красив и подробен, макар фабулата да е това, което намирам за недостатъчно. В книгата той движи две отделни сюжетни линии през цялото време, които така и не се събират. Или по-точно, читателят добива усещане за преплитането им едва в края на книгата. Книгата е увлекателна и интересна, макар за мен лично сюжетната линия с Аомаме да беше по-интересна от тази с Тенго. Но пък кой не би предпочел инструкторка по бойни изкуства пред учител по математика? Несъмнено в първата книга от трилогията „1Q84“ Мураками изгражда пълнокръвни образи, създавайки им минало, настояще, съмнения и копнежи. Като цяло главните герои на отделните линии(Аомаме и Тенго) си приличат – тежко детство, ранно напускане на дома и бързо емоционално израстване, в комплект с произтичащите от това странности в характера. Това, което харесвам в Мураками е, че той е реалист – в книгата няма идеални герои, няма идеален свят. Авторът…

Разочароващо "Тихото слънце" – Петър Денчев
Ревюта / 25 април, 2013

Правилно прочетохте. Дори аз мога да бъда искрено недоволна от книга. И ако трябва с една дума да опиша книгата, то тя би била именно разочароваща. Знам, че се повторих, но колкото и да ми е тъжно да призная, книгата е не просто слаба, а осакатена. Вбесявам се когато усещам зародиш в някоя книга, а той така и не успява да покълне и да избуи под формата на пълноценна история. Книгата е способна да се превърне в нещо далеч по-добро, но просто не е надскочила себе си. Идеята за общество, чиито звуци са отнети и чийто глас е заглушен е завладяваща за антиутопия, макар да не съм способна да повярвам, че хората сме толкова слаби, за да поддадем толкова лесно. Обществото, обезличено до степен номериране на индивидите и влязло в коловоз на еднообразие и сивота е също добре развито. Наследствеността на символа на промяната в лицето на баща и син натрупват още тягостност в тоталитарността на режима. И горе-долу с това книгата се изчерпва. Факт е, че наличието на един единствен глас зад кадър, разказващ ни историята на главния герой е достатъчно, за да накара читателя да почувства напрежението носещо се из света на принудително създадена тишина, но за съжаление книгата просто…

Ако знаеш как, успехът е "На един клик разстояние" – Александър Ненов
Ревюта / 24 април, 2013

Ако възнамерявате да стартирате каквото и да било в интернет, то най-добре се консултирайте с книгата на Александър Ненов. Тя в лесни стъпки ще ви даде насоки какво трябва да имате предвид, започвайки, развивайки и оптимизирайки онлайн бизнеса си. Книгата съдържа и мнения, включително спомени, на разработчици и собственици на вече съществуващи и работещи онлайн проекти. Интересно е да види какво ги е подтикнало, мотивирало и с какво са се сблъскали по време н осъщестяването на идеите им. Ненов разкрива новини от кухнята, насърчавайки читателя да се интересува и сам да се развива. Разбулва митовете за SEO и дава насоки и хитринки, които да последва начинаещия предприемач. Книгата може да ви спести грешки, които бихте допуснали дори без да разбирате, че са такива – било то случайно или подведени от чужди съвети. Това е книга, която може да ви спести време, усилия, че дори и пари. С прочитането й ще добиете нов поглед върху интернет бизнеса, откривайки нови възможности, а може би дори и своето място в онлайн пространството. Александър Ненов е написал книга, която ще ви каже „ако имате идея, бъдете смели, вложете усилия, спечелете от нея“. „На 1 клик разстояние“ е книга, която беше нужна българския (интернет) пазар…

Тежка, объркваща и параноична – "Когато бях петгодишен се самоубих" – Хауърд Батън
Ревюта / 22 април, 2013

Сблъсквали ли сте се с петгодишни? Знаете ли колко наивно откровени са те? Знаете ли колко лесно ранима е психиката им и как всичко може да увреди малкия човек? Колко естествени и непринудени могат да бъдат? Ако не – ето ви начин да разберете. При това толкова добре написан, че чак чувате гласчето на героя в главата си, обясняващ ви прави се ето така. „Когато бях петгодишен“ не е лесна книга. Тя е объркваща, леко налудничава и потискаща. Тя ви завлича в света на Бъртън и ви носи из водовъртежа на живота и съзнанието му. Кара ви да усетите безсилието на това да си в онази крехка възраст, в която за възрастните си просто мърдаща част от интериора. Бъртън не е по-различен от връстниците си – не е аутсайдер, расте в прилично семейство, има си дори най-добър приятел. И все пак във фантазиите си понякога живее в излишно натурален, почти до лудост, свят. Бъртън разказва от свое име историята си, преплитайки миналото в училище и вкъщи и настоящето си в детския рехабилитационен център. Смесва щастливите си моменти с тези на безсилие и предателство, допринасяйки още повече за напрегнатата атмосфера на книгата. Честно казано обаче не проумях нуждата да се пише с…

Поезия за всеки – "Заекът и неговата мечта" – Мария Донева
Поезия / 19 април, 2013

Заглавието може да звучи подвеждащо, но е факт че в поемата за заека наистина всеки може да намери нещо за себе си. Заекът си има мечта – да спре да работи за малко и да иде на море. Проста мечта е, но мисли си – неизпълнима. Поемата е живата действителност за всички, които сме се забързали сериозни нанякъде – работа, грижи, ангажименти. И липсващи мечти. Признавам си, преди премиерата не смятах да си купувам книгата, но когато видиш автор, който така забавно и трогателно говори за творбата си, когато преживееш историята на заека и споделиш проблемите му няма как – искаш да я имаш и… да я четеш на глас. Още повече, че симбиозата между поемата на Мария Донева и илюстрациите на Мила Попнеделева-Генова е просто прекрасна. Книжката е безценна, а всеки се радва на автографи от виновниците и прекрасен рисуван заек в допълнение. Още за заека можете да видите в сайта на авторката и в блога на илюстратора на книгата. И дано да има повече такива книжни премиери – с усмихнати хора и добри автори. снимки – сайтът на авторката  

Пленителна и красива като смъртта, която носи – "Самира" на Боримир Дончев-Борей
Ревюта / 17 април, 2013

Тръгнало е на поредици и това е. Ето, че идва ред на библиотека „Гравитация“ – поредицата за съвременна българска литература на издателство „Изток-Запад“ и първата книга от нея – „Самира“. Дадох си време да прочета „Самира“ без да бързам и бавно и внимателно навлизах в света, в който Самира трябва да се ориентира мигновено и безгрешно. Преминах с нея през ада на тормоз и издевателства, целящи да прекършат всяка илюзия и да убият дори последните частици човещина в нея, правейки я безмилостен убиец. Защото Самира е еничарка – тя е главатарката на таен елитен корпус, създаден да разбива чуждите армии отвътре – било то с помощта на красота и омайничество или с окървавен нож в ръка. Самира е комплексен герой, комуто не е чуждо нищо човешко. И тя се движи напред бутана от желанието си за себедоказване, свобода, власт и не на последно място – любов. Не е наивна, за да мисли, че всичко зависи от нея, но не е и слаба, за да позволи на стоящите над нея да я използват като пионка. Преплитането на разказа за настоящето на героинята с тeзи за миналото й създават в читателя едно реално усещане за личността пред тях и причините да бъде…