След неживите идва ред на немъртвите в "Когато мъртвите се пробудят"
ревюта / 26 март, 2013

На българската четяща аудитория Йон Айвиде Линдквист вече е познат с прекрасната си вампирска „Покани ме да вляза“, а сега смело настъпва с втора книга посветена на същества също толкова непринадлежащи на човешкия свят, но неизменно свързани с него – мъртвите. И ако приемем, че „Покани ме да вляза“ е писана с любов към живота, то „Когато мъртвите се пробудят“ е писана с разбиране към смъртта. Линдквист неизменно очарова със стила и красивите си сравнения, докато в същото време преравя най-мръсните кътчета на взаимоотношенията между хората, които имат себе си за близки. Не му е нужно да бъде многословен, за да разбие мита за човешката доброта към по-слабите. В няколко страници успява да събере красота и преклонение, жестокост и болка, смърт и прераждане. И докато неусетно очите ви тичат по редовете ще усетите как малко по малко се разнищва смъртта като понятие, неизбежност и личен катарзис, в който всеки е обречен да срещне  своя личен душегубец. Линдквист създава в романа си една напрегната атмосфера, изпълнена с неясност и очакване – именно това прави просто странната случка  с пробуждането на мъртвите толкова реално изживяване. Намира думи да обрисува случайния каприз на природата, показвайки ни отделните реакции на хората като обобщение на…