Няма по-извратено зрелище от "Игрите на глада" – Сюзан Колинс
ревюта / 11 февруари, 2013

Честно да си призная, толкова бях впечтлена, че ме мързеше да пиша ревю за трилогията на Сюзан Колинс. Просто исках отново да седна и да ги прочета – и трите книги Подред, в обратен ред, отделни глави или просто откъси, които са ми станали любими. Изгълтах трите книги наведнъж, като последната  просто отлагах да дочета – не ми се искаше да свършва. Тези книги ще ви усмихнат, разсмеят, разчувстват и може би дори разплачат. Толкова силни са някои моменти в тях. Историята увлича. Вероятно за това спомага начинът, по който е написана, от първо лице – това на главната героиня Катнис Евърдийн. Но не само това те прави съпричастен с историята. Героите, обстановката, борбата за живот, който да наречеш свой – постапокалиптична Северна Америка, потънала в разрушения; гладът, вземащ всеки ден своите жертви и още, и още… Всичко е толкова добре описано, изградено и подредено, че не ти дава възможност да четеш по диагонал. Рядко съм срещала книга, която толкова лесно да завладее ума ми и да ме прикове към страниците си. Героите: Катнис Евърдийн – объркано, противоречиво 14-годишно(когато започва историята) момиче. Глава на семейство, което на всяка цена държи да опази. Дори, ако това включва нейната или нечия чужда…