"Елантрис" – Брандън Сандерсън
ревюта / 21 февруари, 2013

Историята започва с настъпването на края на вечността. Или поне на период, който ареонци са смятали, че ще пребъде. Елантрис е бил град на богове – на хора призовани от шаод да отидат в града на боговете.  До момента, в който се случва неочакваното – Елантрис загубва божествеността си. И от град на богове се превръща в последна спирка на покосените от реод елантрисци. Повествованието се върти между трима от основните герои – Сарене, Раоден и Хратен – принцеса, принц и жрец. Не може да се отрече елегантното преплитане на действието на няколко нива, като Сандерсън не остави нито един от героите си неопетнен – всеки имаше своите сили, слабости и грешки. Трудно ми е да не спойлвам историята, затова спирам до тук. В „Елантрис“ Сандерсън уверено навлиза в политиката, смазвайки „капиталистическата“ системата на крал Ядон – колкото си по-богат, толкова по-високо в йерархията си. Развива магическа система основана на вълшебни знаци изписвани с ръце – аон по аон. Сандерсън показва умение да разбира религиозния фанатизъм и неговия горящ пламък. Дава на героите си студена логика и едновременно с това изтръгва от тях любов, за която да заложат живота си. Смесва слепотата на вярата и разсъдливостта на воина. Интересна е…

Надеждата ражда от пепелищата на окръзите смелата "Сойка-присмехулка" – Сюзан Колинс
ревюта / 13 февруари, 2013

Първа част – „Игрите на глада” Втора част – „Възпламеняване” Защото всяка история трябва да има край. Дори тъжните. Юношески роман. Фантастика. Антиутопия. Военен роман. Роман за мисленето на тълпите. Всичко това е трилогията „Игрите на глада”. Това, че и още повече. Третата част от поредицата е по-скоро военен роман, отколкото каквото и да било друго. Предоставя теми за размисъл, започнати в първите две части, но истински разгърнати тук – какво и колко сте готови да  жертвате в името на една по-голяма идея? Какво сте готови за пометете в името на един спасен близък човек? За третата част се пише най-трудно. Този път вече не става дума за оцеляване, а за борба. За война, която е започнала толкова отдавна, че й е време да свърши. Война, чийто край ще даде отговор на въпроса кой какъв е наистина. „Сойка-присмехулка“ показва, че бивши победители няма. Показва на какво са готови някои хора, за да си осигурят властта. Показва, че честта и достойнството не са качества, които могат да бъдат купени. Подгответе се за поредната доза вътрешни битки, съмнения и смърт, поднесени по начин, спиращ дъха. Буквално. Разтърсващо. Дори очакваните обрати не стоят изкуствено, а като естествено продължение на нещата. Защото така се…

Отмъщението на Капитола и отговора на окръзите във "Възпламеняване" – Сюзан Колинс
ревюта / 12 февруари, 2013

Историята на Катнис Евърдийн е доказателството, че „Игрите на глада“ никога не спират. Но също така, че репресията никога не може да бъде вечна. Че човешкия род предпочита да умре борейки се, пред това да живее умирайки отвътре. Катнис оцеля. Но никога не се върна истински у дома. Тя спечели Игрите. Но загуби себе си и правото си на свобода. Защото обича семейството и приятелите си. Защото има кого да загуби. И ето, че победителите отново трябва да излязат на арената. И да оцелеят още веднъж. Нови играчи, нови правила, нова смърт. Но надеждата вече е тук. И има формата на сойка-присмехулка. Историята продължава – все така леко и приятно поднесена. Все така безумно увлекателна и задържаща дъха. Имаше моменти, в които просто спирах да чета, затварях книгата и си вземах дълбок дъх. Почивка от вихъра от усещания, който предизвиква текста. И отново много смях, емоции и няколко сълзи. Защото Сюзан Колинс ще ви пренесе в Града на победителите и неговата самота. Ще ви покаже бунта такъв, какъвто е – кървав, грозен и неминуемо зрелищен. Ще ви пренесе в игрите, чиито трибути дори Ефи Тринкет не иска да назове. Подгответе се за Юбилейните игри на Глада – 75-тите поред. По-жестоки,…

Няма по-извратено зрелище от "Игрите на глада" – Сюзан Колинс
ревюта / 11 февруари, 2013

Честно да си призная, толкова бях впечтлена, че ме мързеше да пиша ревю за трилогията на Сюзан Колинс. Просто исках отново да седна и да ги прочета – и трите книги Подред, в обратен ред, отделни глави или просто откъси, които са ми станали любими. Изгълтах трите книги наведнъж, като последната  просто отлагах да дочета – не ми се искаше да свършва. Тези книги ще ви усмихнат, разсмеят, разчувстват и може би дори разплачат. Толкова силни са някои моменти в тях. Историята увлича. Вероятно за това спомага начинът, по който е написана, от първо лице – това на главната героиня Катнис Евърдийн. Но не само това те прави съпричастен с историята. Героите, обстановката, борбата за живот, който да наречеш свой – постапокалиптична Северна Америка, потънала в разрушения; гладът, вземащ всеки ден своите жертви и още, и още… Всичко е толкова добре описано, изградено и подредено, че не ти дава възможност да четеш по диагонал. Рядко съм срещала книга, която толкова лесно да завладее ума ми и да ме прикове към страниците си. Героите: Катнис Евърдийн – объркано, противоречиво 14-годишно(когато започва историята) момиче. Глава на семейство, което на всяка цена държи да опази. Дори, ако това включва нейната или нечия чужда…