Земята може да е нашата люлка, но "Луната е наставница сурова" – Робърт Хайнлайн
ревюта / 10 януари, 2013

Книгата взех преди години на заем от Блажев, по препоръка на Мила Ташева. Тогава и обещах на Книголандски да не пиша по-хубаво ревю от неговото и май не ми бе трудно да го направя. Тъй като вече бях чела допадналите на вкуса ми „Странник в странна страна“ и „Отвъд залеза“ и въобще се не дърпах да захвана следващата. Книгата оправда очакванията и дори ги завиши – фантастика от чист вид и удоволствие на висота. Хайнлайн ни изпраща на Луната, където живеят отдавна екстрадирани земляни. Там, при ниска гравитация, отглеждат жито, което търгуват със Земята в замяна на жизнено необходими консумативи като вода и въздух. Напрежението бавно ескалира, а когато в конфликта се намесва и свръх компютъра Майкрофт (който е конгломерат от цялата електроника на Луната), революцията назрява. Земляните дори не знаят колко сурови противници имат, а Майк помага на приятелите си лунатици да сведат шансовете си за успех до 1 към 7. Забавно е да видиш как неща, които си учил само като суха теория по някоя от хилядите механики се превръща в работещ механизъм, с който Земята да бъде принудена да се съобразява с лунатиците. Забавно е да видиш как се организира революция, в която никой не знае каква е йерархията…