Пушечно месо и жива плът в „Регистърът“ – Шанън Стокър

25 февруари, 2015

регистърътДобра или лоша, американската сцена ни предлага една не малка част от съвременната (анти)утопична литература и има възможността да насочи вниманието към проблеми, носени от обществото от векове.

А когато в XXI век все още има места, които се опитват да се върнат в средновековието, такава литература в нужна. Направо задължителна.

Действието ни заварва насред следвоенен САЩ – задъхващ се и неспособен да се справи с вътрешния си ред освен чрез патриархална диктатура.

Войната е обезлюдила страната – нанесла е грозните си рани, погребвайки милиони и оставяйки оцелелите да се справят с отрицателния прираст. И това води до ужасяващо (и) просто решение – Регистърът.

Регистърът е онзи правилник въведен в следвоенно време, който принизява човешкото същество до вменената на пола му функция. Ако се родиш момче следва почти сто процентово изоставяне от родителите ти, задължителна военна служба и събиране на пари, за да си позволиш булка; ако си момиче – елементарно образование, домакинство и продажба от заинтересованите само от печалбата ти родители. Веселко, а?

Момчетата, изоставани от родителите си като товар, получават произволно първо име и номер за фамилия; момичетата пък биват гледани като добитък за разплод и продажба – обявени на търг при навършване на 18-годишна възраст.

Регистърът звучи като зле проведен експеримент, но познавайки човешката природа – не е нещо невъзможно, ако бъдат натиснати подходящите бутони и бъдат плъзнати точните идеи на тези, от които зависи всичко.

„Регистърът“ съчетава обезличаването на т.нар. beauty pageаnts и техният антипод войната. Добавяме и изкривената планова патриархалност на общество, преживяло почти пълно унищожение и получаваме нещо, което звучи едновременно плашещо и отвращаващо.

„Регистърът“ е вик за равноправие в едно общество, което въпреки надутия си фасон, лицемерно продължава да тъпче жените. И повече или по-малко доказателството, че зад всеки опит личността да бъде заличена, тя ще се завръща с пълна сила, ще търси себе си и се намери път, за да се покаже.

Не можеш да сложиш на хората номера и да очакваш да се размият.

Още в Аз чета и Черно-бели и вълшебни.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.