Надеждата ражда от пепелищата на окръзите смелата "Сойка-присмехулка" – Сюзан Колинс

13 февруари, 2013

Първа част – „Игрите на глада”
Втора част – „Възпламеняване”

Защото всяка история трябва да има край. Дори тъжните.
Юношески роман. Фантастика. Антиутопия. Военен роман. Роман за мисленето на тълпите. Всичко това е трилогията „Игрите на глада”.
Това, че и още повече.

Третата част от поредицата е по-скоро военен роман, отколкото каквото и да било друго. Предоставя теми за размисъл, започнати в първите две части, но истински разгърнати тук – какво и колко сте готови да  жертвате в името на една по-голяма идея?
Какво сте готови за пометете в името на един спасен близък човек?

За третата част се пише най-трудно. Този път вече не става дума за оцеляване, а за борба.
За война, която е започнала толкова отдавна, че й е време да свърши.
Война, чийто край ще даде отговор на въпроса кой какъв е наистина.

„Сойка-присмехулка“ показва, че бивши победители няма.
Показва на какво са готови някои хора, за да си осигурят властта.
Показва, че честта и достойнството не са качества, които могат да бъдат купени.

Подгответе се за поредната доза вътрешни битки, съмнения и смърт, поднесени по начин, спиращ дъха. Буквално. Разтърсващо.
Дори очакваните обрати не стоят изкуствено, а като естествено продължение на нещата.
Защото така се случват в живия живот… Защото така са се случвали… и ще се случват…
„И нека шансовете винаги да бъдат на ваша страна”…
Защото невинните винаги умират.

Ревюто на Мила Ташева в Аз чета, при Книгоман, Пристастения четящ и тройното ревю на Блажев.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.