„Вакантен пост“ за шамарът на реалността от Роулинг

22 септември, 2015

вакантен пост„Вакантен пост“ е от книгите, които навярно не бива да оставяте, ако веднъж сте ги започнали. Тя е от онези четива, които, ако посмеете да отместите поглед, имат непристойното умение да оплитат имената на героите си в главата ви, да ги разместват както си решат и да създават объркване.

Съвет от мен – не отмествайте поглед от текста! Току-виж лесно сте прекръстили Саманта на Сюзън, Шърли на Шанън и Колин на Патрик. Не че това ще ви попречи да следите кой кой е.

Героите на „Вакантен пост“ всъщност не са много, взаимовръзките помежду им – също. Именно в това се крие очарованието на книгата – с помощта на двайсетина герои Роулинг разиграва репертоар за стотина.

„Вакантен пост“ е пътуване през дребнотемието на едно затворено общество. Неслучайно не казвам „на малкия град“, въпреки че Пагфърд е именно такъв. Той е само макет, върху който Роулинг разпростира разказваческия си талант. Без значение в отношенията на коя (не)семейна двойка от романа закопаете, ще намерите куп теми, които поради една или друга причина остават скрити зад паравана на външно спокойствие, зад което се крият от другите.

Не знам колко са писателите като Дж. К. Роулинг, които така лесно биха поднесли на едно място каламбур от позиции, чувства и психики, преливащи в интереси.

В близо 450стр. „Вакантен пост“ разказва една истински проста история – умира член на градския съвет и това кой ще заеме мястото му поражда противоборства от калибъра на малки войни. Неочакваната дълбочина на историята идва от страстите, които тази неочаквана смърт разпалва.

Семейства се изправят едни срещу други; доскорошни приятели се гледат иронично, скрити зад желанието за надмощие; бунтуващи се тийнейджъри се изправят срещу родителите си и някъде встрани едно момиче се бори за оцеляване сред водовъртежа от ужас, в който живее.

Ако трябва да определя с една дума героите на Роулинг, това ще е пълнокръвни – с радостите и тъгите им; със страстите и патоса им; с илюзиите им за себе си и с осъзнатите им истини. Рядко ми се случва да емпатизирам на толкова герои едновременно – някои исках да цапардосам, други да прегърна и да им кажа, че всичко ще е наред, а трети просто да сритам в кокалчетата с едно „айде малко по-сериозно“.

вакантен пост„Вакантен пост“ е от книгите, които бих препрочела, за да се гмурна отново в детайлите, които я изграждат, правейки я толкова добър разказ. Роулинг започва разказа си простичко, с няколко изречения вече те е омаяла в спокойствието на провинциална идилия и после пляяяяс! ти шибва един шамар и те захвърля във водовъртежа от реалност, в който оцеляват само хищниците.

Детайли, детайли, детайли. Това е магията на Роулинг.

Домашно насилие, зависимости, , психически проблеми, училищен тормоз, параноя – едва върха на пирамидата от теми, които „Вакантен пост“ поставя пред читателя си. Тази книга е карта на крехкото равновесие, на което се крепи малкия град Пагфърд. И не само този град, и не само тези хора.

В главата ми, „Вакантен пост“ описва живота във всеки еквивалентен на Пагфърд град – с неговите малки безлични човечета – с техните големи и грозни проблеми – с техните незначителни и невидими решения – с техните неминуеми последици, водещи до крах и преосмисляне.

„Вакантен пост“ има качествата да бъде класика и го казвам съвсем отговорно – удря премерено в наболелите теми, разстила ги пред читателя и го оставя сам срещу собствените му изводи. За това какво е бил вчера, днес и какво ще бъде утре.

Сподели:

Comments

comments

No Comments

Comments are closed.