Прочетох „Rubyfruit Jungle“ почти 40 години след първото ѝ публикуване през 1980г. и, въпреки това, проблемите в книгата са точно толкова съществуващи в настоящето. Все още предимно се мълчи за стъкления таван, а да си куиър е често срамно за семейството и нерядко носи отхвърляне. Действието на книгата се развива във време, в което да си открито гей носи дамга, а стереотипите са по-живи от всякога. “How do you know about a lesbian ...

„If I Was Your Girl“ всъщност върви по всички канони на young adult литературата – тийнейджъри, тормоз в училище, любовни драми, голямо разкритие на бала в края на срока и т.н. Главната героиня Аманда спокойно би могла да крие каква ли не друга тайна от приятелите си в училище и от гаджето си. Просто в случая тайната е, че в акта ѝ за раждане пише „име: Андрю, пол: мъжки“. На Аманда не ѝ личи, тя минава между капк...

„A Safe Girl To Love“ всъщност не беше пърият ми избор за 2017-а година, но тъй като „The Color Purple“ ми дойде малко тежка, реших да разнообразя със сборник разкази. Избрах „A Safe Girl To Love“ напълно случайно от списъка и попаднах на историите на няколко транссексуални жени, опитващи се да намерят мястото си в света. Целенасочено използвам горния клиширан израз, за да се опитам да му придам истинско зна...

Някъде в последния месец реших, че през 2017-а ще чета предимно queer автори – лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър, асексуални, джендър-куиър и (почти) всичко от автори, които не се самоопределят като част от цис хетеросексуалното общество. Почти всичко, защото въпреки всичко трябва да имам някаква избирателна пропускливост, а и животът е кратък за лоши книги, без значение кой и какъв е авторът им. Защо? Простичкият отговор е защото...

В „Манго и Бамбам“ невръстна каратистка спасява тапир-бежанец! И това е само началото на лудите им приключения! Не можете да повярвате? Нито пък забързаните в големия град възрастни, които са твърде заети да бипкат с шумните си клаксони и твърде важни, за да разберат, че Бамбам е едно съвсем не-прасе. Съседката-колекционер на неща от долния етаж пък дотолкова не разбира свободната същност на Бамбам, че се опитва да го изколекционир...

Познавате ли хора-черни дупки? От онези, които все намират от какво да са недоволни и от какво да се оплачат? Аз познавам цели двама. Те са иначе чудесни хора, мили и учтиви, а дори бих казала, че са душици. Просто гледат негативно на обкръжаващата ги среда и трудно вярват, че ще им се случи нещо хубаво. Такъв е и Антон. Той се препитава с правене на фокуси. Мечтал е да стане голям и известен фокусник, но дали поради стечението на обстоятелств...

„Every heart a Doorway“ е чудесен пример за portal fantasy, urban fantasy и изобщо за фентъзи. И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шанън МакГуайър и нейните светове. Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните „Войната на цветята“ на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), „Американски богове“ и „Звезден прах“ на Нийл Геймън. Поредица...

Той се казва Джалан. Той е принц. Също така страхливец, лъжец и манипулатор, женкар, слабак и завършен егоист. Ако ме четете поне от време на време, ще знаете, че обичам земни и естествени герои. Обичам ги проблемни, сурови и кървящи като хора в истинския живот (за справка – Хари Майкълсън на Стоувър и Глокта на Абъркромби). Всички ще се съгласим, че нямаме нужда денят отново да бъде спасен от принца на бял кон, с лъскави доспехи и полир...

„Къщата на улица Манго“ по един странен начин ми напомни за една от любимите ми книги – „Печеловникът на мама“ – със суровата си реалност и непретенциозните си думи. С детските погледи изпълнени с повече осъзнаване, отколкото възрастните предполагат. Разказите на Сандра Сиснерос са кратки и стегнати като детските признания, които пропълзяват от тях. Подхвърлят метафори и поднасят нереално правдоподобни сравн...

Всяка хубава книжна поредица има своя край и за „Възмездителите“ той идва със „Злочестие“. Аз го изгълтах веднага след „Зарево“ и сега си мисля, че вероятно беше грешка, но така или иначе стореното – сторено. Ако в „Стоманено сърце“ пълзяхме из катакомбите на превърнатото в стомана Нюкаго, а в „Зарево“ се давихме в подводен Бабилар, то сега идва ред на подвижен град от… сол. Сан...

Жена не е синоним на домакиня в „Rubyfruit Jungle“ – Rita Mae Brown
Ревюта / 22 март, 2017

Прочетох „Rubyfruit Jungle“ почти 40 години след първото ѝ публикуване през 1980г. и, въпреки това, проблемите в книгата са точно толкова съществуващи в настоящето. Все още предимно се мълчи за стъкления таван, а да си куиър е често срамно за семейството и нерядко носи отхвърляне. Действието на книгата се развива във време, в което да си открито гей носи дамга, а стереотипите са по-живи от всякога. “How do you know about ...

За да живея, трябва да оцелея / „If I Was Your Girl“ – Meredith Russo
Ревюта / 26 февруари, 2017

„If I Was Your Girl“ всъщност върви по всички канони на young adult литературата – тийнейджъри, тормоз в училище, любовни драми, голямо разкритие на бала в края на срока и т.н. Главната героиня Аманда спокойно би могла да крие каква ли не друга тайна от приятелите си в училище и от гаджето си. Просто в случая тайната е, че в акта ѝ за раждане пише „име: Андрю, пол: мъжки“. На Аманда не ѝ личи, тя минава ...

Безопасно ли е да те обичам? пита „A Safe Girl To Love“ – Casey Plett
Ревюта / 22 февруари, 2017

„A Safe Girl To Love“ всъщност не беше пърият ми избор за 2017-а година, но тъй като „The Color Purple“ ми дойде малко тежка, реших да разнообразя със сборник разкази. Избрах „A Safe Girl To Love“ напълно случайно от списъка и попаднах на историите на няколко транссексуални жени, опитващи се да намерят мястото си в света. Целенасочено използвам горния клиширан израз, за да се опитам да му придам ис...

2017 за Книгозавър ще бъде queer, queer, queer
Статии / 20 февруари, 2017

Някъде в последния месец реших, че през 2017-а ще чета предимно queer автори – лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър, асексуални, джендър-куиър и (почти) всичко от автори, които не се самоопределят като част от цис хетеросексуалното общество. Почти всичко, защото въпреки всичко трябва да имам някаква избирателна пропускливост, а и животът е кратък за лоши книги, без значение кой и какъв е авторът им. Защо? Простичкият отгово...

Приятелството на „Манго и Бамбам: Съвсем Не-прасе“ – Поли Фейбър, Клара Вулайъми
Ревюта / 15 декември, 2016

В „Манго и Бамбам“ невръстна каратистка спасява тапир-бежанец! И това е само началото на лудите им приключения! Не можете да повярвате? Нито пък забързаните в големия град възрастни, които са твърде заети да бипкат с шумните си клаксони и твърде важни, за да разберат, че Бамбам е едно съвсем не-прасе. Съседката-колекционер на неща от долния етаж пък дотолкова не разбира свободната същност на Бамбам, че се опитва да го изк...

Поуки и доброта по време на „Внезапното бягство от действителността“
Ревюта / 12 декември, 2016

Познавате ли хора-черни дупки? От онези, които все намират от какво да са недоволни и от какво да се оплачат? Аз познавам цели двама. Те са иначе чудесни хора, мили и учтиви, а дори бих казала, че са душици. Просто гледат негативно на обкръжаващата ги среда и трудно вярват, че ще им се случи нещо хубаво. Такъв е и Антон. Той се препитава с правене на фокуси. Мечтал е да стане голям и известен фокусник, но дали поради стечението на об...

Очарователно ужасната „Every heart a Doorway“ – Шанън МакГуайър
Ревюта / 29 ноември, 2016

„Every heart a Doorway“ е чудесен пример за portal fantasy, urban fantasy и изобщо за фентъзи. И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шанън МакГуайър и нейните светове. Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните „Войната на цветята“ на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), „Американски богове“ и „Звезден прах“ на Нийл Геймън...

„Принцът на глупците“ бяга през глава – Марк Лорънс
Ревюта / 25 ноември, 2016

Той се казва Джалан. Той е принц. Също така страхливец, лъжец и манипулатор, женкар, слабак и завършен егоист. Ако ме четете поне от време на време, ще знаете, че обичам земни и естествени герои. Обичам ги проблемни, сурови и кървящи като хора в истинския живот (за справка – Хари Майкълсън на Стоувър и Глокта на Абъркромби). Всички ще се съгласим, че нямаме нужда денят отново да бъде спасен от принца на бял кон, с лъскави доспе...

Надежда от „Къщата на улица Манго“ – Сандра Сиснерос
Ревюта / 31 октомври, 2016

„Къщата на улица Манго“ по един странен начин ми напомни за една от любимите ми книги – „Печеловникът на мама“ – със суровата си реалност и непретенциозните си думи. С детските погледи изпълнени с повече осъзнаване, отколкото възрастните предполагат. Разказите на Сандра Сиснерос са кратки и стегнати като детските признания, които пропълзяват от тях. Подхвърлят метафори и поднасят нереално правдопод...

„Злочестие“ щипе солено – Брандън Сандерсън
Ревюта / 12 юли, 2016

Всяка хубава книжна поредица има своя край и за „Възмездителите“ той идва със „Злочестие“. Аз го изгълтах веднага след „Зарево“ и сега си мисля, че вероятно беше грешка, но така или иначе стореното – сторено. Ако в „Стоманено сърце“ пълзяхме из катакомбите на превърнатото в стомана Нюкаго, а в „Зарево“ се давихме в подводен Бабилар, то сега идва ред на подвижен град от...