„Every heart a Doorway“ е чудесен пример за portal fantasy, urban fantasy и изобщо за фентъзи. И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шанън МакГуайър и нейните светове. Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните „Войната на цветята“ на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), „Американски богове“ и „Звезден прах“ на Нийл Геймън. Поредица...

Той се казва Джалан. Той е принц. Също така страхливец, лъжец и манипулатор, женкар, слабак и завършен егоист. Ако ме четете поне от време на време, ще знаете, че обичам земни и естествени герои. Обичам ги проблемни, сурови и кървящи като хора в истинския живот (за справка – Хари Майкълсън на Стоувър и Глокта на Абъркромби). Всички ще се съгласим, че нямаме нужда денят отново да бъде спасен от принца на бял кон, с лъскави доспехи и полир...

„Къщата на улица Манго“ по един странен начин ми напомни за една от любимите ми книги – „Печеловникът на мама“ – със суровата си реалност и непретенциозните си думи. С детските погледи изпълнени с повече осъзнаване, отколкото възрастните предполагат. Разказите на Сандра Сиснерос са кратки и стегнати като детските признания, които пропълзяват от тях. Подхвърлят метафори и поднасят нереално правдоподобни сравн...

Всяка хубава книжна поредица има своя край и за „Възмездителите“ той идва със „Злочестие“. Аз го изгълтах веднага след „Зарево“ и сега си мисля, че вероятно беше грешка, но така или иначе стореното – сторено. Ако в „Стоманено сърце“ пълзяхме из катакомбите на превърнатото в стомана Нюкаго, а в „Зарево“ се давихме в подводен Бабилар, то сега идва ред на подвижен град от… сол. Сан...

Доста бях позабавила четенето на „Зарево“, признавам си, но с излизането на третата част от поредицата „Възмездителите“, а именно „Злочестие“ нямаше как да не си доставя двойно удоволствие и да ги изчета наведнъж. След достойното представяне на комикс-възможностите си в „Стоманено сърце“, Сандерсън не пести сили и в „Зарево“. Лека смяна на декора, подмяна на лошия супер герой, щипка с...

Първата ми реакция при досега с „Полукрал“ бе „Много е тънка!“. Нетипично за стила на Абъркромби „Полукрал“ е 370 стр. малък формат, докато предишните книги от вселената на Първия закон(„Гласът на острието“, „Преди да увиснат на въжето“ и „Последният довод на кралете“ и „Герои“) бяха големи, дебели и кървави. Естествено, кръвта не е спестена и тук, но за разлика от Първия закон, където „сто...

Към „Галвестън“ пристъпих с любопитство. Не защото е от авторът на „True Detective“ Ник Пизолато, а защото е нетипичното за мен четиво. Изненадата дойде, когато се оказа напълно по вкуса и очакванията ми – тъмно и ръбато, въпреки това, с нетипично мек край. А в същината си – крайно простичка история за смърт, любов и пропилени човешки животи. Едно от притесненията, с които отворих „Галвестън“ беш...

„Популярна книга за котките“, по-известна като книгата послужила за основа на всеизвестния мюзикъл Котките, е по-скоро луксозно издание за родния пазар. Двуезично, цветен текст, лак, голям формат. И чудесен подарък, който да направите на семейството си. Ние четем книгата преди лягане в последните дни и забавлението и очарованието са пълни – както от съдържанието  на книгата, така и от римата. Първо четем превода, после се рад...

Започнах „Обещавам ти провал“ малко предубедена – поредният португалец, пишещ с дълги изречения, малко главни букви и изобилие от запетайки. Отне ми разказ – два, за да заглуша предубеждението. Потънах в задъханото писане на Педру Фаргаш – в нанизаните една след друга думи и в накъсаните му мисли. „Обещавам ти провал“ се чете набързо, на прибежки и на няколко пъти. Не ми беше възможно да я погълна наве...

„Бизнес на високи токчета“ е среща с предателства, интриги, искрени радости и не на последно място – успех. Тамара Мелън разказва как с помощта на бащината си подкрепа, много амбиция, търговски нюх и зверско количество умора успява да издигне името на един обущар от мазето в предградията до световноизвестна марка, носена от знаменитости на събития като Оскарите. Трябва да се има предвид, че Тамара Мелън не тръгва от дъното, м...

Очарователно ужасната „Every heart a Doorway“ – Шанън МакГуайър
Ревюта / 29 ноември, 2016

„Every heart a Doorway“ е чудесен пример за portal fantasy, urban fantasy и изобщо за фентъзи. И това няма нищо общо с факта, че съм фен на Шанън МакГуайър и нейните светове. Ърбан фентъзито не е съвсем непознато в България, макар на прима виста да се сещам само за чудесните „Войната на цветята“ на Тад Уилямс(погледнете при Ана Хелс), „Американски богове“ и „Звезден прах“ на Нийл Геймън...

„Принцът на глупците“ бяга през глава – Марк Лорънс
Ревюта / 25 ноември, 2016

Той се казва Джалан. Той е принц. Също така страхливец, лъжец и манипулатор, женкар, слабак и завършен егоист. Ако ме четете поне от време на време, ще знаете, че обичам земни и естествени герои. Обичам ги проблемни, сурови и кървящи като хора в истинския живот (за справка – Хари Майкълсън на Стоувър и Глокта на Абъркромби). Всички ще се съгласим, че нямаме нужда денят отново да бъде спасен от принца на бял кон, с лъскави доспе...

Надежда от „Къщата на улица Манго“ – Сандра Сиснерос
Ревюта / 31 октомври, 2016

„Къщата на улица Манго“ по един странен начин ми напомни за една от любимите ми книги – „Печеловникът на мама“ – със суровата си реалност и непретенциозните си думи. С детските погледи изпълнени с повече осъзнаване, отколкото възрастните предполагат. Разказите на Сандра Сиснерос са кратки и стегнати като детските признания, които пропълзяват от тях. Подхвърлят метафори и поднасят нереално правдопод...

„Злочестие“ щипе солено – Брандън Сандерсън
Ревюта / 12 юли, 2016

Всяка хубава книжна поредица има своя край и за „Възмездителите“ той идва със „Злочестие“. Аз го изгълтах веднага след „Зарево“ и сега си мисля, че вероятно беше грешка, но така или иначе стореното – сторено. Ако в „Стоманено сърце“ пълзяхме из катакомбите на превърнатото в стомана Нюкаго, а в „Зарево“ се давихме в подводен Бабилар, то сега идва ред на подвижен град от...

Подводно „Зарево“ – Брандън Сандерсън
Ревюта / 24 февруари, 2016

Доста бях позабавила четенето на „Зарево“, признавам си, но с излизането на третата част от поредицата „Възмездителите“, а именно „Злочестие“ нямаше как да не си доставя двойно удоволствие и да ги изчета наведнъж. След достойното представяне на комикс-възможностите си в „Стоманено сърце“, Сандерсън не пести сили и в „Зарево“. Лека смяна на декора, подмяна на лошия супер геро...

„Полукрал“, но мъдър предводител – Джо Абъркромби
Ревюта / 22 февруари, 2016

Първата ми реакция при досега с „Полукрал“ бе „Много е тънка!“. Нетипично за стила на Абъркромби „Полукрал“ е 370 стр. малък формат, докато предишните книги от вселената на Първия закон(„Гласът на острието“, „Преди да увиснат на въжето“ и „Последният довод на кралете“ и „Герои“) бяха големи, дебели и кървави. Естествено, кръвта не е спестена и тук, но за разлика от Първия закон, където ...

„Галвестън“ – Ник Пизолато
Ревюта / 15 февруари, 2016

Към „Галвестън“ пристъпих с любопитство. Не защото е от авторът на „True Detective“ Ник Пизолато, а защото е нетипичното за мен четиво. Изненадата дойде, когато се оказа напълно по вкуса и очакванията ми – тъмно и ръбато, въпреки това, с нетипично мек край. А в същината си – крайно простичка история за смърт, любов и пропилени човешки животи. Едно от притесненията, с които отворих „Галвестън&...

Бисерче вълшебно и силата на детското четене
Статии / 9 февруари, 2016

Ето, че дойде време за четвъртото поредно издание на наградата Бисерче вълшебно. Ако имате деца на възраст между 6 и 15 г., сега е моментът да се запознаете с инициативата и да допринесете за избирането на любимите детски книги, излезли през 2015 г. Отсега можете да предупредите децата, че не става дума за досадните заглавия от задължителната училищна литература, а за книги, които самите те(и техни връстници) са избрали. КЪДЕ ДА ГЛАС...

„Популярна книга за котките“ – Т. С. Елиът
Поезия , Ревюта / 27 януари, 2016

„Популярна книга за котките“, по-известна като книгата послужила за основа на всеизвестния мюзикъл Котките, е по-скоро луксозно издание за родния пазар. Двуезично, цветен текст, лак, голям формат. И чудесен подарък, който да направите на семейството си. Ние четем книгата преди лягане в последните дни и забавлението и очарованието са пълни – както от съдържанието  на книгата, така и от римата. Първо четем превода, по...

„Обещавам ти провал“ за можещите да обичат
Ревюта / 19 януари, 2016

Започнах „Обещавам ти провал“ малко предубедена – поредният португалец, пишещ с дълги изречения, малко главни букви и изобилие от запетайки. Отне ми разказ – два, за да заглуша предубеждението. Потънах в задъханото писане на Педру Фаргаш – в нанизаните една след друга думи и в накъсаните му мисли. „Обещавам ти провал“ се чете набързо, на прибежки и на няколко пъти. Не ми беше възможно да я по...